Гледна Точка
За траурните буквички в Skype
Всяка следваща детска смърт, която ни връхлита от новините, децата ни отбелязват с траурна буквичка, първата от името на поредното самоубило се дете, пред никнейма си в Skype. По този начин те са избрали да реагират на това, с което ни наказват връстниците им. Приемат мъдро и привидно спокойно, най-страшното решение, пред което ние, възрастните, оставаме стъписани и без следващ ход...Най-страшното е, че свикнаха все по-често да сменят буквичките. Само за последния месец, две деца в Дупнишко сложиха край на живота си. В Кюстендил вече се умориха да ги броят...Да не говорим за страната. Търсим причините ден-два, ако въобще ги търсим, регистрираме случаите и отминаваме нататък. Да забравим по-бързо, да "заспи зло под камък"...Бързаме да потънем в делника, да осигурим децата си по-добре, да ги затрупаме с компенсации за нашите грешки или за липсата ни от техния делник. Докато видим да изписват поредната буквичка...Страшна реакция, защото мълчанието е страшно. Реакция на деца-индиго или на рано помъдрели деца? Не се обединяват в групи, не подписват петиции, не излизат на протести, не задават въпроси...Преживяват и осмислят сами трагедиите, с които вече ги сблъсква живота. И ако успеем да пробием мълчанието им, да разберем колко ги е наранила поредната ужасна новина, ще сме направили една малка крачка напред. По пътя, който иначе е без изход.
Изабелла Соколова